Развитието на бизнеса и икономическите постижения, реализирани от българската емиграция в Съединените американски щати, са сред най-значимите, но сравнително слабо проучени въпроси на националната ни история в ново и най-ново време. В науката отдавна е доказано, че формирането на българската диаспора в задокеанските държави минава през три главни периода. Първият обхваща времето от Освобождението до 1903 година. Той е свързан със съдбата на онези българи, които тогава се установяват във великата северноамериканска република, за да следват във висшите учебни заведения. Те полагат основите на българската емигрантска интелигенция, развила впоследствие активна народополезна дейност.
В началото на XX век - особено след 1903 година, българският емигрантски поток се увеличава чувствително. Разнообразява се и неговият състав. Започва вторият етап във формирането на българската диаспора зад океана, който продължава до края на Първата световна война. Третият период е свързан със съдбата на българите, изселили се зад океана след налагането на несправедливия Ньойски мирен договор през 1919 година, довел до разкъсването на българската нация и окупацията на Вардарския и Беломорския дял на Македония от Сърбия и Гърция.
Разгромът на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година въвлича в българската изселническа вълна и политическата емиграция. За хиляди македонски българи, участвали във въстанието, по-нататъшното оставане в родния край става невъзможно. В паралелен план, почти по същото време се присъединява и икономическата емиграция. Към началото на XX век в свободна България се наблюдава бърз демографски прираст. Осакатена още с Берлинския договор, младата балканска държава не разполага с източници за бързо натрупване на първоначалния капитал. Развитието на промишлеността в страната върви с бавни темпове и не позволява свободната работна ръка в селата да се ангажира във фабричната индустрия. Затова към 1904-1905 година (след световното индустриално изложение в град Сент Луис) към Новия свят се отправя и третата, най-масова и ясно оформена
съставка на българския емигрантски поток - икономическата емиграция. С течение на времето тази прослойка постепенно заема преобладаващо място в структурата на българския изселнически поток по посока на Новия свят и до средата на XX век неизменно доминира в неговия социален състав.
През първата половина на XX век в САЩ, с известни промени се установяват към 100 000 българи. (До края на Първата световна война те са 50 000). Затова още към началото на 20-те години на XX век Съединените щати заемат второ място, след свободната българска държава, по брой на заселили се там македонски българи. Съответно тази велика държава се очертава и като най-значимото средище на българската диаспора в Новия свят.
До 1912 година емигрантите, родени в Царство България, и онези, които пристигат от поробена Македония, са в приблизително равно съотношение в САЩ. Тези хора говорят един и същ език -българския. Те имат единно национално самосъзнание, еднороден бит, традиции и уважавани ценности. Затова всички емигрирали българи водят не само общ духовен живот. Те създават и живеят и в един съвместен (общ) стопанско-икономически живот. Независимо кой от къде идва - от свободната българска държава или от все още поробена Македония, българите изграждат общи успешни фирми. Следователно и при стопанския живот на българската емиграция в Новия свят ясно се проявява стремежът към национално единение на българския народ, след като Великите сили го лишават през 1878 година от възможността да има силна свободна държава.
Както ще стане ясно от изложението на настоящата монография по-нататък, българите зад океана - независимо къде са родени те в свободното отечество или в Македония, си оказват помощ при намирането на работа, създават успешно съвместни фирми, подпомагат се финансово и което е най-важно - разчитат в еднаква степен преди всичко на поглъщателните възможности на общобългарския емигрантски пазар, по време на борбата за полагане основите на своите предприятия в стопанския живот на Америка. До средата на XX век не е известен нито един случай македонски българин да е създал съвместна фирма с гръцки или сръбски емигранти!
Благодарение усилията на такива утвърдени учени като Николай Алтънков, Веселин Трайков, Трендафил Митев и Костадин Гърдев през последните години проучванията, свързани с политическата история на българската емиграция в Съединените щати, отбелязаха голям напредък. Не би било пресилено дори ако се каже, че това направление вече е един от най-силно развитите дялове на българската емигрантистика изобщо. Стопанският живот
на диаспората ни в САЩ обаче все още чака своя изследовател. В тази област на знанието споменатите автори само трасираха основните аспекти на тематиката, които трябва да бъдат изяснени. Това е така, защото всички, които са се докосвали до темата за стопанския живот на емиграцията в САЩ, правят това в мащабни изследвания, изясняващи и други значими дялове на нейния живот. Ето защо повече от необходимо е вече да се направи един самостоятелен опит, за да се хвърли светлина в по-големи детайли върху развитието на българския емигрантски стопански живот в САЩ до средата на XX век, на монографийно ниво.
Целта на настоящата монография е да изясни по-задълбочено четирите главни сфери, в които се реализира стопанският живот на българите в Съединените щати през първата половина на XX век -наемният труд, частното предприемачество в градската икономика, българското емигрантско фермерство и успехите в условно обособения "културен пазар" - т.е. производството и разпространението на духовни ценности от българите в САЩ, като аспект на емигрантската икономика.
За написването на книгата авторката се опира на постиженията, реализирани от авторите, работили преди нея, като гради изложението си главно на новооткрити архивни документи и ценни библиографски източници, в които се съдържа статистическа и фактографска информация, свързана с изследвания проблем. Реализирането на настоящия изследователски проект ще запълни една безспорна празнота в знанията ни - липсващата разгърната представа за насоките, в които се развива, и постиженията, които успява да реализира в стопанската област, българската емиграция в Съединените щати. Познанията ни по тази проблематика кореспондират най-директно с търсенията и проблемите, с които се сблъсква прохождащият частен бизнес в съвременна България. Така че монографията има и несъмнено практическо значение, защото дава още по-пълна представа за традициите и постиженията на българите в стопанската област, които са приложими и днес.